История на таблата Част II - Развитие през вековете

Кралската игра на Ур

Най-старото открито до момента за играта е от сър Ленард Уули през 1926-27 г. в кралската гробница на Ур (на около 105 мили северозападно от Басра). Представлява пълен комплект за настолни игри, открит досега. Съдържа 20 квадратчета, някои украсени с розетки и разпределени в три хоризонтални реда, като средния ред съдържа осем квадратчета, други четири от единия край и два от другия. Всеки играч движи седем пула след хвърляне на три пирамидални зара.

Играта на двадесетте

Позната е приблизително от средата на второто хилядолетие преди Христа във Вавилон. По-късно е била възприета в Месопотамия и Иран. Играчите имат по пет пула, които вкарват от единия край на дъската и цели да ги придвижи до четирите квадратчета на противоположната страна на дъската, откъдето те се вадят. Дъската е сходна на откритата в Ур и е позната като Играта на двадесетте заради броя квадратчета. Намира се на едната повърхност на египетските игрални дъски, а от другата страна е по-популярната игра Senet.

Сенет

Дъската се състои от 30 квадратчета. Подредени са в три реда от по десет и броя пулове на играч варира между пет и седем. Крайния вариант стига до пет в Новото царство (второ хилядолетие преди новата ера). Сенет се е играел между 30 и четвърти век преди новата ера. Щитове (Shields), палми (palms), кучета (dogs) Формата на дъската дава наименованието и играта се нарича Играта-щит, Играта тип палмово дърво или Играта на кучетата. Намерени са много останки от много по-стара игра, която се е играла с придвижването на копчета по 58 дупки на двустранно симетрична дъска, като тази на играта Cribbage, но с художествено оформление във вид на щит, двустранна брадва, палмово дърво и други.

Дванадесетте линии

Подобна на таблата игра се се е играла в Римската империя преди и малко след новата ера. Останали са много останки, най-вече от зар тип куб и дъски, начертани на твърди повърхности, но останки от друго почти няма. Знае се, че всеки играч е имал по 15 игрални елемента, както е в сегашната табла и че са хвърляни три зара. Разликата обаче е, че се е играла на три реда от по 12 деления. В този смисъл, тя се различава от всички съвременни представители на игровата фамилия, но е логическата усъвършенствана версия на древните игри, играни на три реда с различна дължина. Тяхното начало се предполага е дала египетската игра на 30 квадратчета и донякъде Кралската игра на Ур.

Tabula

Тази игра добива популярност през първи век след Христа, като е била особено харесвана от император Клавдий. Tabula е играта на която се дължи манията към комара властвал в Рим до обявяването му за незаконен по време на Републиката. Имало е глоба за игра на комар. Думата, използвана от Светоний по повод играта е Alea, което означава зар. С това си наименование остава и латинския от ранното средновековие, но разговорно се възприема като Tabula, което означава плоска повърхност, а по-широко тълкувание, маса или игрална дъска. С това си название тя преминава във Византия и оттам навлиза в гръцкия като Маса - Table (две срички), откъдето произхождат гръцкaта думa Tavli и всички европейски разновидности на думата.

Персийски Nard

Персийската игра Nard е ислямският вариант на европейската игра Табла. Съвременната разновидност на играта, която се играе днес в Иран, е почти идентична с международната версия на таблата. Но едва ли можем да твърдим, че в първоначалните си варианти те са еднакви. Всички игри се развиват и то чрез непрекъснатото препредаване на игрови идеи от една на друга култура. Играта за първи път се споменава в разширения вариант на "Талмуда" (300-500 след н.е.) като Nardshir. Предположението, че таблата е измислена в Персия неможе да бъде доказано безспорно, но оттам е получила голямо разпространение в ислямския свят.

Обиколка из Ориента

За това, че играта произхожда от Индия няма твърди доказателства и не се приема, но няколко разновидности на играта се споменават под названието Pasakakrida в «Manasollasa», както и в енциклопедията на санскрит от 12-ти век от принца на династията Calukya. Внимание заслужават шестте стартови разположения, едно от които е това, което се смята за стандартната или традиционна подредба. Китайският еквивалент на таблата, Shuang-lu ("Двойните шестици"), познати с това название от шести век, когато в Историята на южната династия се споменава за игра, играна през 549 година от бъдещия император Юан с един от министрите му, и е останала в Китай в класическия си вариант до началото на 19-ти век. Рисунка на дървена платформа от 14-ти век изобразява двама играчи на традиционната дървена маса, с огънати нагоре краища и повърхност, която представлява игралната дъска. Пуловете – с класическа подредба за начало на играта – не са плоски дискове, а са издължени и тънки и напомнящи формата на бутилка. Друга отличителна черта на китайската игра е, че 24-те пула са буквално пулове (или розетки с орнаменти) вместо издължените триъгълници на западната игра Табла или правоъгълниците на древните предшественици на играта. От Китай Shuang-lu прониква в Ориента, като в Корея възприема названието Ssang-ryouk, в Япония – Sugoroku, или понякога Ban-sugoroku, за да бъде ясно разграничена от създадена по-късно и различна игра. Sugoroku е най-старата игра, играеща се на маса в Япония. Тя се радва на огромна популярност в средновековието до началото на 17-ти век, когато от запад прониква таблата. В хроника от осми век пише, че император Джито забранява sugoroku "защото, в очите на висшата администрация на страната, играта насърчава хазарта и пристрастилите се забравят за работата и синовните си задължения". Играта е особено популярна сред аристокрацията, а от 12-ти век насам играта се администрира от държавни служители.

Tables в средновековна Европа

Несъмнено, Nard навлиза в Европа с превземането на Испания от маврите през осми век или чрез търговския път прокаран до Италия, или по двата начина. Контактът с ислямския свят бе ключов за залеза на Епохата на мрака в Европа. Дали Tables представлява естественото продължение на европейската традиция от времената на римските игри Tabula, Alea и Duodecim Scripta или е прекия приемник на арабската версия на Nard - oтговорът със сигурност ще е комбинация от двете. Едва ли римската игра е била изцяло забравена през Епохата на мрака. Най-вероятно е, че с навлизането на Nard просто e станала част от съществуваща традиция, която е била повлияна в по-голяма или малка степен в различните точки на проникване. По-важното за Tables е, че вече не е една фиксирана и непроменяема игра, а по-скоро широка гама от сходни игри. Това се пренебрегва в днешни дни заради културната хегемония на англоамериканската версия на таблата, Backgammon.

От Irish към ТАБЛА /Backgammon/

В Англия най-популярната игра от този тип през 16-ти век се е наричала «Irish». Това название се споменава през 1588 година и все още няма обяснение за произхода на името. Играта се доразвива до табла към края на същия век, като за първи път се споменава с това й наименование през 1611 година. Основните нововъведения, които разграничават табла от Irish: чифтовете се отиграват два пъти и се въвеждат няколко вида победа в зависимост от това в какво положение на игра се намира съперника. По-точно, печелите една точка, ако към момента на изваждането на последния пул вашият съперник също е на етап вадене на пулове. Печелите две точки, ако побеждавате с хвърляне на чифт, и три точки или 3-ка, ако приключите преди вашият съперник да е извадил пул.