История на таблата Част III - Новото време

Начало на възхода

Таблата се нарежда на челна позиция сред настолните игри в Англия. Едмънд Хойл след успеха на изключително влиятелната Монография на Уист от 1742 г., обръща внимание на таблата. Твърди се, че той е първият автор, записал правилата на играта. По-късно таблата губи популярността си в градовете. Причина за това е смяната на игралните места - кафенетата от клубовете на благородниците, където основните хазартни игри са били няколко разновидности на игра на карти, ЕО предшественик на рулетката. Играчите на по-интелектуални игри в същото време фокусират вниманието си повече върху шаха, а и върху Draughts.

Възход през 20-ти век

Нова ера за таблата е въвеждането на контриращия куб в един от американските клубове през 20-те години на миналия век. Този инструмент за качване на ставките има шест страни с числа 2-4-8-16-32-64. Играта започва с единичен залог. Някой от играчите, преди да хвърли заровете, може да предложи удвояването на залога чрез предаването на зара от страната на игралната дъска. Ако съперникът се откаже, предложилият удвояването на залога печели единична игра; ако не, играта продължава с удвоена заложена сума. След това, играчът удвоил залога, когато дойде неговият ред, може да предложи учетворяване с куба сочещ 4 от другата страна на дъската… и т.н., следвайки същия принцип. Новото не е създаването на самия принцип на контрирането, а по-скоро контрирането чрез допълнителен контриращ куб, което има и допълнителна заслуга за поставяне на горен лимит за сумата на двойния куб. При всички случаи, таблата в англо-американския вариант се е превърнал в мода към края на 1960-те години и стига до мания през 1970-те години. През 1976 г. се провежда първият годишен световен турнирен шампионат, който се провежда ежегодно в Монте Карло от 1976 г. насам. През 1972 г., победител в шампионата е Осуалд Джейкъби, който съвместно с Джон Кроуфорд, две години по-рано пише първата сериозна англоезична монография, посветена на играта от 1743 г. насам със съчинението на Хойл. Втори възход на играта идва с началото на компютърния анализ. Развива се софтуера за игра на табла. Таблата се превръща в един от най-забележителните успехи в света на електронните игри. Играта се поддава много лесно на анализ. За разлика от шаха играта е линейна, а не двуизмерна. Също така, една игра никога не може да завърши наравно, затова анализът е предимно аритметичен /не визирам тапа – не е позната в западния свят/. Най-ранният сериозен опит да се създаде програма за игра на табла е на група специалисти с водеща фигура Ханс Берлинер - BKG. През 1980 г., софтуерът печели срещу световния шампион Луиджи Вила. Приема се обаче като причина несериозното отношение на хората към играещите програми/машини. През 90-те години Джералд Тезауро създава TD-gammon, който губи с малко – 40-39 - от бившия световен шампион Бил Робърти. Тезауро изчислява, че TD-gammon е по-силния софтуер от BKG с близо 0.35 точки на игра и се доближава до нивото на настоящия световен шампион.

Tази технология довежда до:

1. Разпространение на софтуерните програми, които дават възможност на играчите да се усъвършенстват;
2. Огромна популярност на играта табла в Интернет, което я нарежда по популярност редом с покера и Blackjack;
3. Развитие на самата игра и възникване на нови и нови варианти на играта;

Това е накратко историята на таблата. Много по подробно може да се разказва за развитието и в различните страни през вековете. Връзката и с другите игри и най-вече задочния спор коя игра е по-добра – шах или табла. Няма еднозначен отговор на въпроса. Човешкият стремеж да победи неизвестното и да предвиди бъдещето ражда в него хазартния дух. Това е тайната на дългия живот и развитие на играта табла която вплита в себе си шанса и умението – показанията на заровете и начина на игра. Дали само тези два фактора обаче са необходимото и достатъчно условие за да предпочитат и практикуват играта навсякъде по света – определено НЕ!

Развитието на играта следва развитието на живота и тя е употребявана във връзка с целите които си поставят хората, а те са безкрайно изобретателни. Развитието на науката ни е дало теорията на вероятностите, теорията на игрите, статистика, комбинаторика за да стигнем до изкуствения интелект и изработването на програми за игра на табла. Дали са непобедими? – определено НЕ!

Динамиката на съвременния етап на развитие е голяма и играта променя своята динамика – игренето на чифтовете, контриращия куб, времето за игра и кой знае какво ще ни донесе бъдещето в развитието на играта. Човекът не престава да експериментира и да създава нови версии на играта табла – стигна се до игра без зарове – дали ще има и без пулове?! В името на победата, славата или печалбата хората през вековете са започнали с облозите, залозите, състезанията и рейтингите. Но кое от всичките тези измислени неща може да даде отговора кой е най-добър? Явно има само един единствен отговор – количеството финикийски знаци, но и този отговор не е крайният. Въпросът остава отворен и затова играта се радва на голяма популярност. Наред с изброените не бива да забравяме и другите постижения които са постигнати пак в името на победата, славата или печалбата – измамите!!! На първо място открай време са заровете – като започнем с дебалансирани, с магнити и стигнем до електронните. Местенето на пуловете по време на игра до най-различните условия в кръчмите, казината и интернет пространството. Много са факторите които запазват интереса ни към играта, много са и причините които ни карат да я играем. Това я прави интересна и желана и ни кара да се запознаваме в детаили с всичко свързано с нея.